Днес е 2-ри юни. Денят, в който преди 147 години вражеският куршум прекъсна жизненият път на Христо Ботев – гениалният поет и мислител, една от най-значимите фигури в българската национална революция, непоколебимият родолюбец, за да започне пътят му към безсмъртието.
На 2 юни българският народ почита знайни и незнайни герои от различни времена, изповядващи различна идеология, с различни религии, но с едно, което със сигурност ги обединява – обичта им към Отечеството.
Нека на този ден отново си припомним за безименния български войн, който с несломим български дух, с името на Майка България на уста остави своите кости при Плевен, Шипка и Стара Загора, при Сливница и Гургулят, превзе Одрин, Чаталджа и Люлебургас, сражава се при Демир Хисар и на завоя на Черна, достигна до Драва и Соболч и не позволи да бъде пленено българското бойно знаме.
Нека историческата памет да разказва безпристрастно на поколенията за своите безсмъртни герои и събития, които са наша опора за осмисляне на времето, в което живеем. Днес е ден на преклонение и почит към тези, които отдадоха живота си за освобождението на България. Тези, които поеха съдбовния път към борбата и обрекоха себе си на гибел.
Слава, вечна славна на героите, отдали живота си за свободата и независимостта на нашето отечество България.
Поклон, дълбок поклон пред техния подвиг!
